Няма по-достойно начало на този блог от Смъртта. Може би ще бъда обвинена, че съм нейна поклонничка… Каквото и да си мислим, каквото и да правим Тя е там. Дебне зад ъгъла, чака търпеливо да дойде нейният ред. Тя е навсякъде и във всичко… Тя не е страшна. Тя е едновременно и жестока и милостива… като жена… Тя кара този свят да се върти, да пъпли, да се възражда, да се самоунищожава… ТЯ Е…

„Всички хора трябва да умрат!“

„MEMENTO MORI“

Аз съм никоя. Може и с главно „Н“, ако предпочитате, но в крайна сметка това не е важно… Била съм някоя, ще бъда някоя. Но тук и сега, в тази малка-голяма вселена съм никоя. Всъщност не е толкова лесно да бъдеш никой, да избягаш от себе си. Не само пред другите… Опитайте някой път…

И си отваряйте очите на четири!